12 поход Kitzbüheler Horn (20 май 2019) на Български Алпийски Клуб

Сън ли беше вчерашния поход или реалност? Да пишем, че е било сън, ще е масова халюцинация или приспиване на всички (родна политическа техника), да пишем, че е било реалност, пак не става: беше прекалено хубаво, чак кичозно красиво, като в картичка с Алпийски пейзаж. Е да, намирахме се в сърцето на Алпите, в световно известния ски курорт Kitzbühel, но не това направи похода ЯВЛЕНИЕ. Отговора ще научите в края на статията.

В неделя сутринта на паркинга на лифта за Kitzbüheler Horn се събраха 40 ( толкова беше максималната бройка допустими участници) любители на планината. Лифта обаче не направи оборот от нас, поне на изкачване. След кратък балкански „моабет“ се разделихме на две групи ( „бавно бягащи“ и „бързо ходещи“) и поехме нагоре.

Първата група чевръсто вървеше с бодра крачка и полупланирано (виж „полупроводници“ от Т. Живков) избра още по-дълъг, но не по-малко живописен маршут. В първата част се минаваше през стръмна гора и ние малко се поизпотихме, но цъфтящите пролетни дървета и възгласите на птичките ни даваха сила. Сред лутания и обсъждания и сред смешки и закачки времето неусетно мина и след 2 часа и половина стигнахме до Alpenhaus. Там по план се оставихме в плен на един от силните ни национални гени и се разглезихме с шницели, бира, салати, боб, шишчета и шкембе чорба (последните 3 май бяха халюцинации, моля да се донесат следващия път). Една част от нас се излегнаха на шезлонгите и сред панорама от 70 трихилядници се насладиха на алпийското слънце.

Във втората група не беше по-малко забавно, но за сметка на това по-вълшебно. Виновник за това беше средната възраст сред участниците: 10 от тях бяха до 10 години, а двама до 2. Тези прекрасни деца оформиха облика и начина на възприятие на цялата група. Ние се движихме ту бързо, ту бавно, ту спирахме да се насладим на някое ручейче, ту да хапнем и пийнем, ту да се посмеем задружно. Ведрото настроение и простата радост от живота заразиха и възрастните и ние отново разпознахме през детските очи динозаврите (цитат Анна, 5г.) от облаци. Водач на групата беше 10 годишната Зори, която помагаше на всеки участник. Стигна се до там, че по едно време носеше раница и на гърба и пред корема си. Това е достойно за уважение, като се има предвид събраните в тях камъни. След “непо-малкобезметежниотпърватагрупа“ 3 часа и 45 минути и ние стигнахме до хижата.

Събрахме се! Трудно можем да опишем чувствата какво е да видиш толкова българи стигнали заедно на такава надморска височина. Ние всички сме различни и вероятно има 40 гледни точки за изживяното, но вярвам, че ще се съгласите, че СИЛАТА на любовта към планината ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО. Всеки един от нас допринася по уникален начин за своето и общото благо. Хора като Мартин, редовен участник още от учреждаването, който без много шум около себе си все допринася за веселото настроение, помага на начинаещите и винаги е готов за ново предизвикателство. Хора като Иво, който по собствена инициатива донесе специално изработени за похода магнитчета, които раздадохме на участниците. Хора: това сме всички ние в планината. Част от нас след това изкачиха върха, други слязоха с лифта, а трети пеша. Но едно от най-хубавите изживявания беше, когато бяхме заедно.

Както винаги наградихме новите деца сред аплодисменти с планински дневник, а на „старите“ деца попълнихме дневника с още един нов спомен. Както винаги имаше нови участници и ядро от обичайните заподозряни. Както винаги имаше предимно българи живеещи в Германия, но също и сънародници живеещи в Австрия, а дори и „чужденци“. Много се радваме, че Българския Алпийски Клуб се развива и разширява всеки месец. Моля проявете разбиране за ограничената бройка на походите. Установихме, че две-три компактни групи от около 20 човека са най-подходящи. Тогава се запазва уважението към планината, опознаваме се по-добре, а и е по-сигурно, защото вървим заедно.