Отивам си

Отивам си, не вярват твоите очи.
Зад ъгъла завивам бързо.
Отивам си, изместил поглед настрани.
Ръцете ти увисват без прегръдка.
Обръщам гръб на дните споделени,
не гледам към очите ти зелени.
Отивам си. Животът губи своя цвят.
Дърветата по пътя не шумят.

Какво се случи между нас,
какво, неказано на глас?
Невидима, издигната стена,
понесена най-тежката цена.

Отивам си, седя застинал и смълчан.
Загледан в облаците сиви.
Отивам си, без да докосна твойта длан,
очи отвърнал от лице красиво.
Не виждам топлината в твоите очи,
любов във погледа ти вече не личи.
Отивам си. В сърцето мястото не стига.
Животът своята стена издига.

© Йосиф Леви, текст и музика, 2016