Affection - Невидимо

Притихнал спомена лежи,
В един прелистен ден.
Когато дишам ме боли,
когато мигна ще си с мен.

Диханието носи теб,
А ти си скритото ми зрънце.
Кога ли ще покълнеш там?
В сърцето ми без слънце.

Отиваш ли нанякъде така?
Оставаш ли обичаш ли къде си?
Не искам да те крия от света,
Невидимо безкраен и далечен.

Разтворена във чаша чай,
Във нежна тишина.
Усмивката ти се топи,
Смехът ти кротко заваля.

Самотен глас и атмосфера,
С думи безтегловни.
Поисках да те приютя,
В очите си дъждовни.

Отиваш ли нанякъде така?
Оставаш ли обичаш ли къде си?
Не искам да те крия от света,
Невидимо безкраен и далечен.