Станислав Стратиев - Кратка биография

Станислав Стратиев (1941-2000) – Кратка биография
„Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло“. – пише Станислав Стратиев в „Българска участ“.
Станко Стратиев Миладинов е роден 1941г. Учи българска филология в Софийския университет. Работи в редакцията на вестниците „Народна младеж“ и „Стършел“. От 1975г. е драматург в Държавния сатиричен театър. Избран е за заместник-председател на Съюза на артистите в България.
През 1969г. е дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“. Следват книгите „Троянски кон“, „Дива патица между дърветата“, „Пътешествие без куфар“, „Пеещият кораб“, „Пейзаж с куче“, „Подробности от пейзажа“, „Живот в небето“, „Българският модел“, „Последно кино“, „Упражнения по другост“, „Мотиви за кларинет“. През 2000г. излиза „Вавилонска хроника“. Сатиричната линия в творчеството му продължава традициите, заложени от Алеко Константинов в неговите фейлетони. Разкрива управленските абсурди на времето, в което живее и щрихира портретите на управниците – „Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата…Той е прав, дори когато е легнал.“ – пише Станислав Стратиев в „Българският самурай“.
Състояли са се над 800 спектакъла по негови пиеси. Сред пиесите му се открояват „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Не падай духом“, „Животът, макар и кратък“. През 1987г. е премиерата на пиесата „Балкански синдром“ в Сатиричния театър.
В киното Стратиев дебютира с „Пазачът на крепостта“ през 1974г. Приносът му към развитието на българската филмография включва „Врабците през октомври“, „Оркестър без име“, „Гардеробът“ и други. „Оркестър без име“ се нарежда сред класическите образци на българското кино. С горчивина той си спомня, че преди 10 ноември 1989 са рязали от филмите му, спирали са ги, отделни реплики изцяло са премахвани. В „Българският модел“ пише: „Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът – гол.“
Многократно е награждаван от Съюза на българските писатели. През 1990г. за пиесата „Животът, макар и кратък“ е отличен с Първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция. Той е сред най-значимите български творци от втората половина на 20 век, а творбите му са превеждани на 30 езика.
През последните години от живота си Стратиев живее в Австрия. Умира на 59-годишна възраст през 2000г.

Абонирайте се!