09. СЕКТА - Ето ни и нас | прод.Fengi (официално аудио)

Текст: Филип Иванов - СЕКТА
Инструментал: Fengi
Микс: ГЕНА
Мастер: Христо Рачев monk
Записано в Студийта Борово

Пет години по-късно
И по всеки показател и на двамата ни втръсна
Цялото това нещо има мисъл, но е мръсно
и за промяна, май че вече твърде късно.
Личи си, че положението е критично
бихме си споделили всичко, просто е твърде лично.
И преди да кажеш "кур за това" и да си тръгнеш драматично
ми кажи кое в тоя химичен процес е токсично.
Звучи ми твърде просто да го разберем
какво е кофти месец, мислейки си за един хубав ден.
Какво за теб е аз и точно какво си ти за мене
ако нямаме проблем, то винаги може да си го създадем.
Дойде ли време за "време разделно" сме едно цяло,
а вървим по свои пътища паралелно.
Какво за теб е да живеем пълноценно
да сме нещастни заедно или да сме щастливи поотделно?
След всяка си повтарям, че има само една в живота
и следващата влиза с вратата, сякаш е бопа.
Зная коя е отровата, не знам кой е антидота
схващам бързо просто не мога да ти смогна на оборота.
Кажи ми кой е в леглото ти, в моето е само тялото ти
нещо в него гасне, моля се да не е пламъка ти.
Плямпаме едно и също по хиляда пъти
явно не съм това, което се вихри в представите ти.

Ето ни и нас в нашето олицетворение на ад
най-добрият ти приятел е най-големият ти враг
и чак след като превърнеш ежедневието си в яд
разбираш, че е твърде късно да погледнете назад

Ето ни и нас в нашето олицетворение на свят
най-добрият ти приятел е най-големият ти враг
и чак след като превърнеш ежедневието си в ад
разбираш, че е твърде късно да погледнете назад

Почна като мокър сън, но е кошмар и не се будя
в игра без победители, избрах си да изгубя.
Не ме е страх да те загубя, страх ме е без теб да не се загубя!
И докато пред лицата си подмятаме заблуди,
пишем поредния сценарий на "Отчаяни съпруги"
Бяхме влюбени в едни, но сякаш станали сме други
обичаме се само, защото и двамата сме луди.
И не забравяй, че това бяха твои думи
не бих избрал любов в тръни дори пред милион куршуми.
За тебе мога да изпиша албуми, докато издиша дъха ми и бавно изтича кръвта ми.
Докато си мисля как ми казваш колко обичаш гласа ми и ме питаш през зъби
"Как ли ще се нарича сина ни?"

Но като всяко хубаво нещо и това си има край
къде е happy end-a, помъчи се и познай
не искам нищо, искам само малко от времето ти
временно ми дай, от времето си временно ми дай (x2)

[lubqq]

Пет години по-късно
И по всеки показател и на двамата ни втръсна
Цялото това нещо има мисъл, но е мръсно
и за промяна, май че вече твърде късно.
Личи си, че положението е критично
бихме си споделили всичко, просто е твърде лично.
И преди да кажеш "кур за това" и да си тръгнеш драматично
ми кажи кое в тоя химичен процес е токсично.
Звучи ми твърде просто да го разберем
какво е кофти месец, мислейки си за един хубав ден.
Какво за теб е аз и точно какво си ти за мене
ако нямаме проблем, то винаги може да си го създадем.
Дойде ли време за "време разделно" сме едно цяло,
а вървим по свои пътища паралелно.
Какво за теб е да живеем пълноценно
да сме нещастни заедно или да сме щастливи поотделно?
След всяка си повтарям, че има само една в живота
и следващата влиза с вратата, сякаш е бопа.
Зная коя е отровата, не знам кой е антидота
схващам бързо просто не мога да ти смогна на оборота.
Кажи ми кой е в леглото ти, в моето е само тялото ти
нещо в него гасне, моля се да не е пламъка ти.
Плямпаме едно и също по хиляда пъти
явно не съм това, което се вихри в представите ти.

Ето ни и нас в нашето олицетворение на ад
най-добрият ти приятел е най-големият ти враг
и чак след като превърнеш ежедневието си в яд
разбираш, че е твърде късно да погледнете назад

Ето ни и нас в нашето олицетворение на свят
най-добрият ти приятел е най-големият ти враг
и чак след като превърнеш ежедневието си в ад
разбираш, че е твърде късно да погледнете назад

Почна като мокър сън, но е кошмар и не се будя
в игра без победители, избрах си да изгубя.
Не ме е страх да те загубя, страх ме е без теб да не се загубя!
И докато пред лицата си подмятаме заблуди,
пишем поредния сценарий на "Отчаяни съпруги"
Бяхме влюбени в едни, но сякаш станали сме други
обичаме се само, защото и двамата сме луди.
И не забравяй, че това бяха твои думи
не бих избрал любов в тръни дори пред милион куршуми.
За тебе мога да изпиша албуми, докато издиша дъха ми и бавно изтича кръвта ми.
Докато си мисля как ми казваш колко обичаш гласа ми и ме питаш през зъби
"Как ли ще се нарича сина ни?"


Но като всяко хубаво нещо и това си има край
къде е happy end-a, помъчи се и познай
не искам нищо, искам само малко от времето ти
временно ми дай, от времето си временно ми дай (x2)

[ПреславаДимитрова-ши]

Поредната уникална, качествена песен от "Носталгия". Един ден бих го пуснала на децата си. Евала!

[tsvetelindonov]

Този си мислех, че няма на къде да задобрява вече.. ама явно е имало. Много хубава песен :)

[svinecomPLEX]

помъдрели лирики, порастваме братме... за добро или лошо.. цел живот

[_elment_]

Още от недостатък качество този тип песни са най-добрите

[soulcollectionmusic]

Попринцип не съм ти фен но няма как да не забележа.

[spiniz]

Moйче помня как се събирахте зад Жечката и си редяхте римички и компанията в която бях подхвръляха разни коментари от типа колко сте зле...
Исках само да ти го припомня, а може и въобще да не си спомняш... в случай че изгубиш муза сети се за моята история...Благодаря ти за всеки ред !!!
п.с. няма е-конт на острова мойка затова комент!