ЛЕК - Разлъка

Показать описание

запечатах с твоя лик живота си неизживян
и с твойто име назовах най-силния във мене блян

но останал потопен във лъжовна топлина
бях безкрайно унизен, когато твоята ръка
в преповтарящ се сюжет яростно забиваше в гърба ми кол

опитах се да отрека копнежа си дори пред мен
и лъгах се, че съм го спрял, че мога пак да съм до теб

но да виждам всеки ден как не търсиш моя плам
тихо свлича ме сломен в отчаяние и срам
тази болка няма лек
раните в гърба ми мигом пак кървят

сега е късно
и твоят образ
умира в мен

злокобна сянка
над мен се спуска
и повелява
да те зачеркна
да те изтръгна
да те изскубя
тъй сякаш късам
парче от мен
да те изтрия
от всеки спомен
от всяка брънка
дълбоко в мен
но това не значи
че не желая
да се откъсна
от този плен

при теб да дойда
да те прегърна
да ти простя
и да сме чисти

но сега е късно и твоят образ умира в мен
и просто трябва да съм възможно най-далеч от теб
да няма начин сърце ми отново тъй да нараня
и за да срещна най-сетне мен, сега пусни ме да си вървя

о, моя болко, сега пусни ме да си вървя
вече нямам нужда да виждам как не е възможно това
което искам, за което винаги съм живял
сега просто трябва вече всичко да спре
сега просто трябва вече всичко да свърши

моля те, върви си, защото знам, че точно сега
ако пак сънувам, че си до мен във златна зора
и че с теб сме само от изконна цялост парче и парче
аз не ще и поискам
да се събудя

...

Фотография: Асен Христов