filmov
tv
ATILA x WORST - Миг светлина

Показать описание
mix & mastering - Апостол Найденов - XPRSN Studio
photography - Lyon Visuals
Само миг светлина, да видя..
Само миг светлина, обаче стига ми..
Слънчеви лъчи през клони и листа,
превръщат квартална градинка във шахматна дъска..
По нея офицери и коне кръстосват в битки, крале и кралици, армии с викове и усмивки
прескачат между черните и белите квадрати,
очертани по земята от златните водопади,
колебание няма - минават между двата свята -
светлина, тъмнина, не за награда, а за играта.
От последния на стара сграда гледам ги,
гъста пара таркаля време над чаша с кафето ми..
Буря в миниатюра,
смени сезони за стотни,
Затопли..септември,
Намокри октомври..
Листата на дърветата ръждясаха,
Улици пожълтяха, посипани като с пясък.
Някъде далеч там на терасата,
жена с бяла коса сама шепти нещо на вятъра.
Какво е то?
Той развява пердето, ефирно бяло - става чудо
Тя усмихва се и мястото е друго
Половин век назад, в онова есенно утро
Онзи вятър играл така със сватбеното и було.
Поглеждам стаята зад мен, ти там лежиш.
Съзвездия прашинки танцуват в млечни лъчи
Поемаш светлина още от майчина утроба..
От нашата светулка ще израстне супер нова..
.Очите ти сега са океани,
небе,
планети сини две.
Пристанище за мен,
обложката на "Няма пълно щастие",
обаче има..
"Глупав си тате.."
"Тогава още не те познавах Калина.."
Сега са Сияние и
преспапие, с цвят на море,
Пейзаж от
Хималаиски върхове
в елмазено сърце,
Кой ти нарисува зениците с тюркоазен пастел?
..
..Денят сега залят е от сребро,
а слънцето е йодено петно.
Над теб заслушан в диханието нежност..
И мога да остава вечност (вярвай ми)
В нощта подводни фарове плуват в стъклата.
Нощта на мама и на татко е стара позната
И няма страшно, тук от слънчев лъч имаме късче..
Съседите сигурно мислят, че гледаме лъвче..
.. На нас прилича ми на кой друг.
Даже когато спи, във въздуха вдига юмрук.
В нощта, когато се роди навън валя, гърмя
И сутринта донесе миг светлина.."
photography - Lyon Visuals
Само миг светлина, да видя..
Само миг светлина, обаче стига ми..
Слънчеви лъчи през клони и листа,
превръщат квартална градинка във шахматна дъска..
По нея офицери и коне кръстосват в битки, крале и кралици, армии с викове и усмивки
прескачат между черните и белите квадрати,
очертани по земята от златните водопади,
колебание няма - минават между двата свята -
светлина, тъмнина, не за награда, а за играта.
От последния на стара сграда гледам ги,
гъста пара таркаля време над чаша с кафето ми..
Буря в миниатюра,
смени сезони за стотни,
Затопли..септември,
Намокри октомври..
Листата на дърветата ръждясаха,
Улици пожълтяха, посипани като с пясък.
Някъде далеч там на терасата,
жена с бяла коса сама шепти нещо на вятъра.
Какво е то?
Той развява пердето, ефирно бяло - става чудо
Тя усмихва се и мястото е друго
Половин век назад, в онова есенно утро
Онзи вятър играл така със сватбеното и було.
Поглеждам стаята зад мен, ти там лежиш.
Съзвездия прашинки танцуват в млечни лъчи
Поемаш светлина още от майчина утроба..
От нашата светулка ще израстне супер нова..
.Очите ти сега са океани,
небе,
планети сини две.
Пристанище за мен,
обложката на "Няма пълно щастие",
обаче има..
"Глупав си тате.."
"Тогава още не те познавах Калина.."
Сега са Сияние и
преспапие, с цвят на море,
Пейзаж от
Хималаиски върхове
в елмазено сърце,
Кой ти нарисува зениците с тюркоазен пастел?
..
..Денят сега залят е от сребро,
а слънцето е йодено петно.
Над теб заслушан в диханието нежност..
И мога да остава вечност (вярвай ми)
В нощта подводни фарове плуват в стъклата.
Нощта на мама и на татко е стара позната
И няма страшно, тук от слънчев лъч имаме късче..
Съседите сигурно мислят, че гледаме лъвче..
.. На нас прилича ми на кой друг.
Даже когато спи, във въздуха вдига юмрук.
В нощта, когато се роди навън валя, гърмя
И сутринта донесе миг светлина.."
Комментарии