Резерват 'Бистришко бранище'

Територията е обособена като резерват в границите на Национален парк „Витоша“ през 1934 г. с площ е 741.7 ha. След промени в площта през 1968 г., 1980 г.1991 г. окончателната площ на Бистришко бранище е 1061.6 ha. През 1977 година от ЮНЕСКО обявяват резервата за биосферен и той става част от Световната мрежа на биосферните резервати. При настоящото прецизно измерване площта е 1081.4 ha.
Резерват „Бистришко бранище“ е разположен на североизточния склон на Витоша, в подножието на върховете Малък, Голям Резен и Скопарник. Най-високата точка е на 2282 m н.в, най-ниската на 1430 m н.в.
На тази значителна и разнообразна от ландшафтна гледна точка територия се намират вековни (120-140 годишни) смърчови гори, смърчови гори с бук в по-ниските части, субалпийска тревна растителност, както и много каменни реки, сипеи и грохоти. Сравнително широкия екологичен спектър представен в резервата, предопределя и качествата и количеството на различните групи на биоразнообразието, както следва:
Мъхообразни 139 вида; Лихенизирани гъби (лишеи) 34 вида; Макромицети 200 вида; Висши растения 448 вида; Лечебни растения 125 вида.
Фаунистичният комплекс също е богат:
Безгръбначни 151 вида; Ихтиофауна (риби) 1 (2) вида; Земноводни и влечуги 7 вида; Птици 155 вида; Бозайници (без прилепи) 33 вида; Прилепи 18 вида.
Това богатство се оценява като значително и поради присъствието на ендемични и редки видове с европейско и световно значение, като общия брой консервационно значими видове е 132 от всички биотични групи. Доминиращ и впечатляващ е броят на реликтните растителни видове – 34, или 7.5% от общия брой, една група с много висока стойност.
Това живо богатство оцелява при сравнително сурови климатични условия (средна годишна температура между 5 и 10 градуса), при които през 6 месеца температурите са отрицателни. В настоящия момент в „Бистришко бранище“ протича мащабен екологичен „експеримент“ – естественото възстановяване на част от гората, поразената от ветровал, пожар и корояд. Тенденцията е видимо положителна и доказана с проучване. Доминиращият хабитатен тип с код 9410 „Ацидофилни гори от смърч в планинския и алпийски пояс“ отново заема своята територия.
Високата консервационна стойност на биотичния комплекс, който се опазва на територията на резерват „Бистришко бранище“ действително изисква строг режим за охрана в тази зона. Има само три пътеки с регламентиран достъп– х. „Алеко“ - с. Бистрица; х. „Алеко“ – Учебен център „Академик“; ПС „Ведра“ – х. „Погледец“, по които минава посетителския поток. Заплахите около пътеките са с пренебрежимо ниска стойност на отрицателно въздействие. В този смисъл пътеките са удобни за провеждане на научно-изследователска и образователна дейност. Като цяло високата степен на естественост, видово и ценотично разнообразие, определят много високата природозащитна стойност на този резерват.