Бате Доуен - Гледна точка

Показать описание

артуърк: Васил Богданов

SCC 2015

Рекомендации по теме

Комментарии

Текст: (може да има някоя граматическа грешка)

Една нощ, както си вървях небрежно по пътя, премрежил поглед напред със надежда пристъпвах,
изневиделица поде виелица и потръпнах от студ. Не намерих къде да се вмъкна на сухо.
За това се впуснах лудо във среднощния мрак, с мощен бяг към неизвестното, към разкошния ад.
И се случи чудо - прекъсна ме звук от копита. Среднощен ездач възкръстна тук и попита:
"Момко млади! Какво ли прави младеж, като теб, навън в такава виелица нощеска във пет?"
Макар и в късна доба, аз успях да фокусирам неговата мръсна роба и избеляла перелина.
Не посмях да попитам "Ти от кой век се пръкна?", а едва изтананиках: "Ми във тоя сняг замръкнах.
Не ми се случва често, поне аз съм злочест поет и търся муза нощем от пет до шест."
"За твой късмет.." - дружелюбно каза ми странника и бръкна под блузата - "..имам нещо за теб.".
И извади от пазвата пакет, по-скоро предмет, опакован набързо и ми го даде сконфузено.
Погледнах изненадано, но имах идея, защо е в опаковка и какво се крие под нея.
Бях го виждал, но не знаех за неземната му сила, игнорирах го и правех се, че не би ме покорила.
Но разумът ми беше замъглен от тъмнина. Не осъзнаван до тогава, че съм в плен на слепота.
Подаръкът с усмивка аз отчиво отклоних. Благодарих на странника и вежливо поклоних се.
Погледнах го в очите и му казах, че не трябва кръгозора на слепците точно той да разширява.
Всеки човек е роден да следва мечтите си. Без дори да се налага да поглеждаш в очите му,
разбираш, че се бъркаш в личното му пространство, като се опитваш да надникнеш през себичното аз,
но гледайки упърпания странник се сетих, че и моят скъсан задник е във срамни перипети.
Надниците взети не стигат и за почерпки със колегите клети по тия празници проклети и му казах:
"Страннико, ти си добър човек, виждам искаш да помогнеш, но казвам ти твърдо не!
Имам дългове без чета, хора в гърчове навред, така че всеки по пътя си и да бързаме напред."
Клетият човечевец си тръгна без да продума, сякаш бях го напсувал, сякаш бях го прокудил.
Погледна ме обидено и се обърна във нощта, а подаръкът безценен той захвърли във снега.
Наведох се и взех го със треперещи от студ ръце. Помислих, че историята приключва точно тук, но не.
Разкъсвайки хартията усетих вдъхновение и почувствах, че внезапно си възвръщам зрението.
Питаш се: "Какво подяволите съм открил там?". Надявах се до сега да си се сетил сам.
Нов хоризонт, поглед, взор, възприятия. Разбрах, че цялата ситуация е халюцинация.
Най-вероятно породена на нервна почва или просто изкривена от моята гледна точка.

Почивай в мир, Великане!

AlmostFreeKeys