Враговете на народа - преди надеждата и след това

Как пилотът на Борис Трети живя от побой до побой и от лагер до лагер

Диана Станчовска изпитва ужас от хора в униформи и въпреки че са минали повече от 50 години от първия й сблъсък с комунистическия режим, спомените от онези дни все още са ярки. "Идваше човек с униформа и ние вече знаехме, че трябва бързо да приготвим багажа си, да го съберем в една каруца и да се преместим", разказва Диана в апартамента си в столицата. Нарича мястото свой дом, но идеята, че може изобщо да има такъв, била непостижим лукс във времето, когато семейството й многократно е било изселвано, носейки навсякъде със себе си клеймото "враг на народа". Черно-бялата снимка на баща й, лулата му и "Престъпление и наказание" на Достоевски върху рафта в библиотеката са най-здравият мост към миналото.

Пилот на царя

Добри Станчовски е работил като летец. Бил е един от пилотите на борда на самолета, който връща в София цар Борис III след срещата му с Хитлер. Говорил е шест езика. И до днес дъщеря му не е разбрала конкретната причина за задържането му от Държавна сигурност през 1946 година:"Майка ми дори не е знаела къде е. Минало е доста време преди да разбере, че е закаран в подземията на "Московска" 5. Шест месеца е бил там и когато тя го открива, той е пълзял, защото през всичките тези 6 месеца са го пребивали, биели са го с пръчки по краката. На баща ми краката са били огромни, не е можел да стъпва на тях и е пълзял, лазел е по земята." Прекарал е следващите две години в лагер "Куциян". Съпругата му е трябвало да се подписва в милицията всяка сутрин. Останало без софийско жителство, семейството му се мести от село в село. Диана Станчовска си спомня, че при едно от преместванията, заедно със сестра си и майка си, били закарани в колиба в гората. Използвали кал, за да замажат дупките между прътите, от които били направени стените на бараката. "Ние бяхме прокажени - в пълния смисъл на думата. Хора, които ни познаваха, минаваха на другия тротоар."