BTA:Проф. Маргарита Младенова разглежда съдбата на българската интелигенция

Съдбата на българската интелигенция е “болна” тема от години за проф. Маргарита Младенова - директор на Театрална работилница "Сфумато". “Болна в смисъл не просто да я боледувам, а върху нея да работя с много представления и опити”, споделя за БТА режисьорът, по чиято идея на врачанска сцена се поставя поетичния спектакъл "За светлото, което бе". Проф. Младенова е убедена, че театърът има какво да даде на чистата поезия. “Това, че е имало литературна бохема, имало е общности, кръгове - интелигентни, будни, развити идеалисти, които са съществували заедно, поддържали са кръга. Нещо, което в момента се е разпаднало и не съществува, поражда в мен и една доста сериозна носталгия. И въпрос - защо е така? Защо сега няма такива общности, които да поддържат духа, независимо от контекста.“ Тя споделя, че даже колкото по-тежък и труден е контекстът, толкова по-наложително, важно е да има такива общности и кръгове. Така се е родила тази идея - около духа, творчеството и начина на живот, и философията, погледа на литературната бохема, която е била предимно през първите десетки години на 19 век. В спектакъла е включен и Александър Вутимски, който е автор от малко по-късен период. Около 50 поеми от Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Димитър Бояджиев, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров, Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Тома Измирлиев и Христо Смирненски звучат в спектакъла. Има и няколко текста на Алеко Константинов - негови писма, фрагменти от "Бай Ганьо", тъй като господин Балкански е другият полюс. Той също е вписан, като прагматика, като права логика, като убеждение, като изразител на времето в този замисъл. Това е кръгът, литературната бохема и нейната поезия. Те са обект на това артистично изследване. По думите на Маргарита Младенова този кръг е не само от писатели, там са художниците, там са част и от артистите. Те са живели много по-заедно, задружно, с много по-ясна мярка на отношение към живота, загледани не в материалното, а в духа, в този импулс, който се цели високо, в интуиция за битие. Те така са разбирали изкуството, като интуиция за битие, казва тя. И така в кръгове са се конфронтирали много по-силно на живота извън тяхната общност. Един живот, който те не харесват, не приемат. Колко са издържали тези кръгове е друг въпрос. Защо сега ги няма е много труден въпрос. “Аз имам един не много ласкав за всеки представител на така наречената българска творческа интелигенция отговор. Ние сме се затворили, ние сме се заключили всеки в себе си. Като че ли нямаме утопичната енергия, че когато сме аз и ти, сме повече от аз, че когато сме, макар и малка ниша, това е повече от всеки от нас поотделно. Оттекла е тази тяга към другия, към дишането заедно и това е някакъв екзистенциален проблем за всеки човек на днешното време, но той по-малко би трябвало да се отнася за интелигента, за артиста, за художника, за човека на изкуството”, разсъждава проф. Младенова и припомня думите на Чехов: "Интелигентът е човек с надличностно съзнание." Не мисля, че живеем във време, в което се търси дълбоко в душата отговора на кой съм, какво съм, защо съм, какво се иска от мен, какво да правя. Опасявам се, че доста по-лишена от интимно е човешката персона днес. Интимното е вече публично, смята тя. Според нея живеем във време на готови отговори без въпроси. В същото време, в хората, с които работи - актьори, творчески екипи се вижда темата събужда в тях тези неща. “Значи те не са мъртви, а просто са затиснати, потънали и могат да бъдат събудени и това е голямата цел на такива “експедиции”, на такива начинания. Там театърът има какво да прави - да раздвижи пластовете на хората. На тези, които правят, създават и на тези, които гледат, които са съучастници. Те не са пасивни зрители, още по-малко само консуматори на някакво забавление. Какво събужда една поема в актьора, как той минава през нея с помощта на режисьора, това пък какво събужда у зрителя на свой ред. Тази щафета, тази верижна реакция, в която трамплинът е поезията, все пак ми се вижда възможна и смислена”, казва проф. Младенова.. Дойдох във Враца по няколко причини, най-вече, защото има голяма млада трупа, гладна за сериозна работа. Срещата беше изключително плътна, интензивна и сама по себе си ценна. Другата причина да съм във Враца е, че харесвам достойнството в политиката на този театър. Премиерата е на 24 април от 19 часа на камерна сцена. Следващото представление ще бъде на 21 май. Видео и текст : Любомира Филипова. Монтаж: Емил Граничаров.