'Страната, която никой не вижда'

"Страната, която никой не вижда"

Те аплодират нокаутите. Те празнуват победите. Те виждат поясите, вдигнатите ръце, заглавията. Те са феновете....

Но не виждат сутрините, започващи по тъмно, когато тялото моли за почивка, когато изтощените крака все още имат километри за бягане. Ехото от въжето за скачане удрящо пода на празната зала, тишината на утрото, когато повечето хора още спят.

Не виждат болката – подутите ръце, натъртените ребра, главоболието след спаринг. Не виждат нощите, в които се съмняваш във всичко. Съмнението, което те обзема след тежка тренировка и кара мечтата да изглежда недостижима. Тихият глас, който прошепва: „Не си достатъчно добър.“

Не виждат жертвите – пропуснатите рождени дни, вечерите прекарани в тишина, неприетите обаждания, избледнелите приятелства. Семейството, което се чуди дали всичко това си струва. Любовта, пожертвана за мечта, в която само обсебените вярват.

Те виждат битката. Но истинската война се води много преди първия гонг.

Когато ръкавиците са сложени и светлините над ринга са включени, битката вече е спечелена или загубена в самотните, изтощителни часове тренировки, които изграждат малцината и пречупват останалите.

Това е страната, която никой не вижда.