Една усмивка

Инструментален вариант, с работно качество, на една от последните ми песни за 2018, след "Сезони". Виолончело: Григорий Димовски. Ето го и текста, като допълнение:

Бистрò и уличка зелена,
пред маса малка, за един –
усмивка виждам, отразена
от чашата с искрящ рубин.
В лицето й сияйно грее
загадъчната красота
и виждам погледа зареян
с усмивка лека… с очи, прикрили самота.

Единствен поглед – и се питам,
защо ли спря дъхът ми в миг?
Дали жената на мечтите
видях в усмихнатия лик?
Какви слова да изговоря?
– Вземи ме винаги до теб,
за твоя радост и опора,
за тебе само… с единственото ми сърце!

С една усмивка ме дари,
с една усмивка ме плени,
една усмивка – и съм твой.
В неповторимите очи,
с неизразените мечти,
ръка в ръка, за дни безброй.

Лъчи на залез отразила,
с очи, обърнати към мен,
с лице загрижено и мило,
но с поглед малко натъжен:
– Аз имам своя мъж в живота,
открила съм го не сега –
избран в бедите и доброто,
но още чакам… и той да избере това.