Пламъкът в огнището

Нека поредният уникален стих на Ваня Ангелова е за всички любители на поезията.
Пламъкът в огнището

Родино моя, жива си във мен,
оформена от облика на нищото.
Заражда се дохождащият ден
със палещия пламък във огнището.
Със свещите пред стария олтар,
със равните двугласия на uсото,
с децата ми – велик божествен дар,
със здравеца, със кръста и със расото,
със костите на моите предци,
почиващи в прегръдката ти свята,
с отслужени вечерни на отци
във черквите и в храма на земята –
пребъдваш ти. Чрез хиляди неща
усещам как изпълваш същността ми.
До гроба скъп на свидния баща,
когато в миг небето ме прикани,
и аз ще легна, търсейки покой
на майка ми край светлата могила.
Звездите от далечния безброй
отново ще ми дават мощ и сила
на Пaнега чрез струйните води.
И аз ще бъда мъдра и сърдечна.
От пръст и пепел пак ме възроди –
спасена и пречистена, и вечна.
Българийо, безсмъртна си във мен,
изваяна от облика на нищото.
Заражда се дохождащият ден
със слънчевия огън във огнището.

Ваня Ангелова