Каварна - Тракийска крепост Бизоне /2022/

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Bizone/Бизоне/Карнава/ Каварна се намира на 2.3 km южно по права линия от центъра на град Каварна. Градът е основан през VII-VI в.пр.н.е. от траките с името Бизоне. В последствие тук се заселват и гръцки колонисти от “Месембрия”, които се разположили в района на пристанището. През III-II в.пр.н.е. тук временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, „Хераклея“, „Синоп“, Египет и други. Северното, добруджанско, българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено, пшенично зърно. През втората половина на I в.пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща част от античния град в морето. Челната част на нос “Чиракман” се откъсва и потъва. През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо се издига и процъфтява.

Тук са открити пищно украсени предмети- монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV-XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, мост, чешми, християнски църкви, множество надписи. Носът е отделен от платото с ивица, широка едва 1-2 m. Според К. Шкорпил, укрепителната система на Бизоне е наподобявала тази на нос „Калиакра“. Имала е три защитни пояса, като най- външния бил на 1185 m от края на полуострова в западна посока и го прегражда в права линия между стръмните му склонове, непосредствено западно от голямата могила известна като “Чаракма могила”, на надморска височина 128.72 m. Съоръжението се състои от дълбок ров и насип от източната му страна. Изграден е по времето на Първата българска държава. Дължината му е около 176 m. От тук е бил единия вход към крепостта (GPS координати: 43°25’02” С.Ш. и 28°20’09” И.Д.). За втората защитна линия съобщава само К. Шкорпил. Тя била локализирана от него на 750 m от края на носа на запад и на 435 m от първата отбранителна линия в източна посока. Тя представлявала каменна преградна стена с посока югозапад- североизток, дълга 50 крачки или около 45 m. Изградена била между стръмните склонове, точно на мястото от където полуострова се проточва на югоизток във вид на тесен провлак с дължина 325 m. От нея няма видими останки в днешно време. Само от въздуха леко се забелязва къде е била стената (GPS координати: 43°24’57” С.Ш. и 28°20’27” И.Д.). Според досегашните проучвания, най- ранното укрепяване на източната част на полуостров “Чимакман” е било предприето през ранно- византийската епоха и е в пряка връзка с преместването на Бизоне горе на платото. Укрепената площ на изток от третия пояс е около 25 дка. Крепостната стена има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Откъм югозапад към морето е нямало крепостна стена. От останалите страни, стената следва ръба на платото. Достъп в укрепената територия се е осъществявал от запад, през порта изградена в късата отсечка, преграждаща шийката между платото и останалата част на полуострова (GPS координати: 43°24’53” С.Ш. и 28°20’41” И.Д.). Крепостния зид тук е имал дебелина от 1.8 m, като лицевата страна е оформена от добре обработени дялани камъни, с пълнеж от ломени камъни, споени с червен хоросан. Имало е и четириъгълна кула, охраняваща входа откъм юг. В градежа на основата е регистрирана твърде рядко срещаната през този период употреба на дървени скари от надлъжно и напречно поставени дървени греди. Да се търси максимално на юг към морето, някъде зад силозите. Удобен е за пешеходци и за автомобили с висока проходимост, ако собствениците не държат на боята, защото има много клони. Пътят се изкачва директно пред третия най- вътрешен пояс. По всяка вероятност това е античния Западнопонтийски път, който идва от запад от село Божурец, минава през крепостта, слиза на пристанището и от там продължава на изток към нос Калиакра.

Местоположение
Надморска височина: 121 m
GPS координати: 43°24’52” С.Ш. и 28°20’50” И.Д.

Author's channel: