Майчина Сълза

Нека тъжните но истински стихове на рано напусналият ни Красимир Димитров/Кресто Миров/ са поклон пред силата на майчината любов.
Майчина Сълза

Уж рано беше тръгнала сълзата,
от село в Панагюрският Балкан,
а още прекосяваше земята,
една земя като човешка длан...

От майчини сълзи в простора,
една си майка, милата, избра.
Сама да тръгне, посред хора,
далеч към чуждата земя.

Детето учеше в чужбина,
в сърцето майчино, тъга пълзи.
Ах, колко майчин плач из таз Родина...
По тъмно кой ли ти брои сълзи?..

С благословия тръгна днес сълзата,
и премени се, че е път далеч...
От мама късче скъта от тъгата,
парче от българска омайна реч.

И мина суша и реки, морета.
Компасът беше майчиният зов.
Очичките на майчицата клета,
а във водата й се къпеше любов…

И стигна в Лондон. Уморена, кална,
и кацна там… на щерката...Към шест…
А тя в очичките я сложи жално,
и каза: -Мама пак е плакала нощес!

То-Времето… така ще продължава….
А майките… така ще ги боли...
И някой ден потоп ако ще става,
ще е от изплаканите майчини сълзи...

Красимир Димитров/Кресто Миров/