Надеждата

Навъсен град и улици без хора.
В случаен влизам изоставен дом –
с един прозорец, винаги отворен,
с натрупани саксии, без балкон.

Светът отвън изглежда безразличен.
На пейката, обраснала с трева,
за нова страница в живота се заричам,
без искрено да вярвам във това.

Как често виждам твоите очи,
рисувам те, дори и в мрака нощен.
Ледът в сърцето ти не се стопи,
но не можах да те забравя още.

Самотни острови ли сме в морето
или ни носи лодка към брега?
Надеждата, от времето отнета,
ще блесне ли като звезда в нощта?

© Йосиф Леви, текст и музика, 2017